Поезия

* Поезия, Весталка от Йорданка Господинова

   Весталка

   Тежки калдъръми, необходени,

   глъхнещ стон на стъпки уморени,

   дебри и усои, непребродени,

   в дъх на жажда, бурно притаени.

   Устни недолюбени... целувани,

   крадешком, насън по тъмна доба,

   длани недокоснати, милувани

   плахо и потайно в зла прокоба.

   Обич грешна, крита и отричана,

    но желана като първа глътка.

  още>>>

* Поезия, Аюрведа от Петя Йорданова

АЮРВЕДА

Ярки светли цветове,
пробиха сивотата на безкрая...
През лоно енергийно на зеница,
душата  литна в светове,
лека като утринна роса.Нетленна, красотата дива ме опива,
и стели се като сълза щастлива,
от очите на цветя.
И от моите протегнати ръце
два бели гълъба запляскаха с криле
и отлетяха над сивите простори на безкрая.

още>>> 

* Поезия, Самодивска обич от Йорданка Господинова

Йорданка Господинова

Самодивска обич

Гръм да удари потайното вричане,

клади разпалих за него в нощта.

Лудо, едно самодивско обичане,

бурно вселява във мен любовта.

>>>още

* Поезия, Еремия от Йорданка Господинова

Йорданка Господинова

Еремия

Днес ще отворя рано призори,

прозорците и двора ще измия

и гост ще чакам до сами врати,

че змейски ден е – иде Еремия.

Да мине като слънце в моя дом

и в двора със цветята, сред лехите.

Овчарю, прибери стадата в дам –

днес гоним змейове и зли змеици.

>>>още

Петя Йорданова
Знае баба да бае

Дъсчена портичка с хлопатар,

къща стогодишна, скрита вяра,

двор запустен, онемял,

а на прага баба стара.

>>>още

Ивитал

3.

Бяла, снежно бяла,

с нежна кожа от коприна,

с прелестни форми овални, чисти,

с поглед светъл, бликащ

от очите смарагдено

прозрачно бистри.

>>>още

Ивитал

1.

С хубав, нежен,

горски букет в ръце

ти пристъпяш

смело напред,

до вчера още дете.

А ти самата фина като цвете,

с аромат омаен и упойващ,

с преголяма нежност,

обич.

>>>още

НЕЛИ  ГОСПОДИНОВА

Ризи на чардака 

Май не донизах дните на гердани

и не накичих крехката си шия,

не ги избелих на платна тъкани,

не ги изнесох като сред чаршия...

>>>още

НЕЛИ  ГОСПОДИНОВА
   Корени

Отиде си баба и дворът заглъхна -

там в сухата стара трева.

И сякаш без баба навънка пресъхна

и нашата селска чешма.

>>>още

НЕЛИ  ГОСПОДИНОВА

Пусия на герана

Хей, момко!

В приказките чувам, че те бива,

и никнеш дето никой те не сее.

Обувките навярно ти убиват -

до мене да се доближиш не смееш.

>>>още

Йорданка Господинова

Прераждане

И след седем несретни живота,

и след толкова пъти прераждане,

ще те търся и в рая, и в ада

твоя сянка и обич за вграждане.

В тъмна нощ, сред студени потайности,

ще рисувам очите ти в менe,

всеки тътен от клади и крайности

ще кръщава светът ми без време.

>>>още

Йорданка Господинова

Теменужен изгрев

На съмване, по теменужни изгреви,

сред бялата омара в утринта,

две самодивски длани непоискани

те мамят в тилилейската гора.

Че е дошло нечуто и неписано,

невярно време в самодивски стан –

по изгрев пак е време за орисване...

>>>още