НЕЛИ ГОСПОДИНОВА
Ризи на чардака
Май не донизах дните на гердани
и не накичих крехката си шия,
не ги избелих на платна тъкани,
не ги изнесох като сред чаршия...
Не проснах нищо вънка на чардака
да се ветрее, погледът да вдига.
Над празните си делви не заплаках...
На хората все нещо не им стига...
И даже недовезаната риза
заключих със последните мъниста
във раклата на баба ми с чеиза
под девет ката – да остане чиста...
И скрих последно бялата си пазва
зад девет катинара преди време...
а кой каквото ще да си приказва -
животът ми остана вътре в мене.
Сега го диря, май пустòсах ключа -
душата ми остана да се моли...
Как времето отново да отключа
и да науча костите си голи
да се белеят вънка на мегдана,
да се ветреят ризи на чардака
и ябълката сто лета небрана
да доузрее, с някой да дочакам...
Нели Господинова@всички права запазени
худ. Краси Дойчев
худ. Краси Дойчев
Няма коментари:
Публикуване на коментар