НЕЛИ ГОСПОДИНОВА
Корени
Отиде си баба и дворът заглъхна -
там в сухата стара трева.
И сякаш без баба навънка пресъхна
и нашата селска чешма.
Черешите бели, без време презряха.
Окапаха долу в пръстта.
Градините сухи, съвсем пожълтяха
и времето сякаш се спря.
До дама* остана сиротна и няма
прастарата круша - черук -
и всичко на дъното някак остана
нарочно и сякаш на пук...
След баба... и дядо. Замина родàта...
А в лозето бурен изби -
ожъна набързо смъртта със косата
щастливите слънчеви дни...
Навярно така си отива животът
от грубите селски ръце,
които опъват до края хомота
в широкото тъжно поле...
Днес само бръшлянът по къщата скита
и черги зелени тъче...
( и зиме, и лете, в зелено завита
с полуоцеляло сърце...)
След време и моите внуци ще пишат
отиде си баба, умря...
Столетната круша самотно ще слуша
как с нея родът оцеля...
Но в техния спомен ще текне водата,
коминът ни пак ще преде,
и крушата в двора, ще храни - богата -
децата с добри плодове...
дам- помещение в което се гледа добитък
черук - чуплива, с чупливи клони
Нели Господинова@всички права запазени
худ. Краси Дойчев
худ. Краси Дойчев
Много хубаво, Нели!
ОтговорИзтриване