Йорданка Господинова
Теменужен изгрев
На съмване, по теменужни изгреви,
сред бялата омара в утринта,
две самодивски длани непоискани
те мамят в тилилейската гора.
Че е дошло нечуто и неписано,
невярно време в самодивски стан –
по изгрев пак е време за орисване...
Събличаме нощта без капка свян.
Ти, стъпките ми мокри от росата,
последвай вдън вековната гора –
ще те измия в лековити кладенци
и ще наръся с изворна вода.
А там, в усои скрити и потайни,
за нас ще пеят чанове в нощта.
И любовта ни нека е омайна –
да я люлее лудо утринта.
Йорданка Господинова@всички права запазени
худ. Краси Дойчев
Няма коментари:
Публикуване на коментар