* Галерии, Българската жена в очите на Димитрина Божилова
На 3-ти септември в село Радуил, Самоков по време на бобения фестивал бе открита изложба с рисунки от Димитрина Божилова. Покрай фолклорните изпълнения и многобройните участници на празника, рисунките са малко лирично отклонение. С над 50 от тях авторката разкрива красотата на българското женско лице, така както я чувства. Образите на различните жени са изграедни с техника тип плакатно рисуване, много стилизирани, подходящи за илюстрация. В тях се вплитат и не съвсем типични български елементи от носията, а се прокрадват и нотки на съвремието. Също така украшенията по главите на поднесените авторови женски символи са заменени с цветя и птици. Красиви цветя, такива, каквито са и българските жени. Всяка от тях със свой уникален стил и аромат. А птиците само подсилват нежността и подчертават чистия овал на лицата им. 
В тази изложба всеки посетител би могъл да открие идеалния образ на българката. А лично за мен и не за първи път, открих неповторимостта на самобитното творчество. Обикновено, човешко, излизащо от сърцето на непрдубенеия художник и грабващо с изящната простота на рисунъка.
Лариса Ангелова@всички права запазени
На 3-ти септември в село Радуил, Самоков по време на бобения фестивал бе открита изложба с рисунки от Димитрина Божилова. Покрай фолклорните изпълнения и многобройните участници на празника, рисунките са малко лирично отклонение. С над 50 от тях авторката разкрива красотата на българското женско лице, така както я чувства. Образите на различните жени са изграедни с техника тип плакатно рисуване, много стилизирани, подходящи за илюстрация. В тях се вплитат и не съвсем типични български елементи от носията, а се прокрадват и нотки на съвремието. Също така украшенията по главите на поднесените авторови женски символи са заменени с цветя и птици. Красиви цветя, такива, каквито са и българските жени. Всяка от тях със свой уникален стил и аромат. А птиците само подсилват нежността и подчертават чистия овал на лицата им. 
В тази изложба всеки посетител би могъл да открие идеалния образ на българката. А лично за мен и не за първи път, открих неповторимостта на самобитното творчество. Обикновено, човешко, излизащо от сърцето на непрдубенеия художник и грабващо с изящната простота на рисунъка.Лариса Ангелова@всички права запазени
"125 дъски с лалета", Сияна и Инко в галерия Гая
Лалето също може да стане икона
На 27-ми, в края на август, в един все още горещ съботен ден, в галерия Гая се приютиха 125 дъски с лалета. Рисувани. Не истински. Но те са почти истински в хармония с цветовете, които някак бързо обсебват сетивата и ти се иска да мечтаеш, защото с тях в задушната София, изведнъж връхлетя свеж планински дъх и нежен аромат на цветя.
Лалетата не са характерни за България. Розата е нейния символ. Когато попитах художниците Сияна Карапанова и Инко Котев, защо лалета, а не роза или друго цвете, те ми отговориха категорично „Лалето носи особена душа, която те кара да мечтаеш. Не само защото се рисува лесно и може да се стилизира”. Като дете всеки е рисувал лале. Три връхчета, а обърнати надолу или настрани може да е кокиче или момина сълза. Но това са детски рисунки, а на тази изложба посетителят го посрещат една голяма дъска с приказно село, заобиколена от пъстроцветни лалета. В селото всеки може да познае и някоя своя несбъдната мечта или да намери представата си за спокойствие. Там има бели овце до оградата, стълба, която води до прозорец и зад пердето наднича весела котешка муцунка, а под един друг прозорец се сушат три големи риби. Има и магазини с витрини и стоки по тях, също и пет кукли жени с пъстро тип пънк облекло, които радват не само с цветовете си, но и с радостта, която запълва въздуха около тях.
Колко сорта лалета познавате.? Не това е важното, нито цвета им, отговориха ми те, а посланието което сякаш отправят към всеки, погледнал към тях.
Може ли лалето да се превърне в икона? Техниката за рисуване е заимствана от иконописната школа. Но само донякъде. Рисуването върху дърво изисква специален умения, но и чистота на помислите, така както истинските иконописци се пречистват преди да изберат светец и да започват неговото рисуване.
Изкуших се да попитам Сияна, защо 125 дъски с лалета, а не по-малко или повече? Отговорът беше напълно непредсказуем. „Не знаех колко място ще заемат дъските, забравих рулетка за измерване на стената, започнах с педя. Изброих с моята педя числото 125. Но впоследствие се оказа, че трябва да са 137. А в момента са 136.” А къде е 137-та? „Недовършена, най-хубавата”. Да, най-хубавата дъска с лалета е останала в ателието за следващата изложба.
А тази изложба е до средата на септември. И разгледайте селото, което е с къщи от ненарисуваните ни фантазии, които отнасят мисълта надалеч и навярно ще догонят желаните неща, а те непременно ще се сбъднат. Дори и с едно, вместо с 125 лалета.
Лариса Ангелова@всички права запазени
