* Поезия, Знае баба да бае от Петя Йорданова

Петя Йорданова
Знае баба да бае




Дъсчена портичка с хлопатар,

къща стогодишна, скрита вяра,

двор запустен, онемял,

а на прага баба стара.

Отвътре черен гредоред,

кувьорче бяло над леглото,

прозорче малко, поглед вперило напред,

огледало с дух на старо време, пази и доброто.

С тиква печена

ни бабата гощава,

смее се, облякла старото елече

и с истории ни забавлява.

Побутва въглените в печката с маши,

знае, че надежда реди, а не грях.

Олово в канчето топи.

Бае баба против страх.

И всички гости тръгват си щастливо,

помахва бабата с добри слова.

Портичката хлопва преждело игриво

и на пътя по-спокоен е деня. 

Петя Йорданова@всички права запазени