ТАНЦЪТ НА ДВАНАДЕСЕТТЕ
Пристига Новата като за бал:
в зелена рокля, с огнена карета.
С дванайсет принца Бог я е венчал,
дванадесет нагиздени момчета.
Със първия тъче тя губер мек
и после го застила по земята.
Стоят на топло куче и човек,
защото са замръзнали полята.
Със втория за вино и любов
във приказката наша става дума.
И млад, и стар долавят този зов,
застигне ли ги в къщи и на друма.
Със принца Март посрещат пролетта.
Когото кукувица го закука,
късмет му носи, сбъдва му мечта,
несбъднатото хвърля на боклука.
С четвъртия разлиства дървеса
и цветове след себе си посажда.
С дъждовните и мокри небеса
тя утаява всяка чужда жажда.
А с петия? Той толкова е фин!
Магия светла правят на Земята.
Танцува валс със своя принц любим
сред буйната забрава на житата.
Със шестия е самодива тя.
До тъмно по поляните палуват.
Събират свежи билки и цветя,
с отвари после болки да лекуват.
Със седмия прибира урожай.
Светулки им проблясват в тъмнината.
В огньове с неугасналата жар
мамул изпечен хвърля аромати.
И идва Август, месецът засмян,
със който се отдават на морето.
По нея той е от любов пиян,
защото е заченала детето,
което със Септември ще роди
и с много нежни ласки ще отгледа.
Тогава от вселената звезди
ще сбъдват чудесата за последно.
С десетия пак губер ще тъче –
в златисто и червено – много пъстър.
Природата в кафтан ще облече
и дарове градински ще откъсне.
Ноември ще посрещне с радост тук,
със дългото и циганското лято.
Ще пее песен звънкият капчук,
с която ще приспива пак житата.
И ето го Декември – горд юнак,
облякъл на гърба си бяла риза,
нахлупил пухкав Коледен калпак,
за своята невеста носи низа
от палави снежинки с кръгче лед.
Той с обич шията й ще закичи.
И после, като истински поет
на Бъдника словата ще нарича:
„ Да бъде Нова, Мирна и Добра,
каквато бе и Старата година.
И също като в детската игра,
по пъпка дрян за всекиго да има!”
Румяна Пелова @ всички права запазени
Няма коментари:
Публикуване на коментар