Йорданка Господинова
Самодивска обич
Гръм да удари потайното вричане,
клади разпалих за него в нощта.
Лудо, едно самодивско обичане,
бурно вселява във мен любовта.
С поглед разкъсвам небето неистово,
жадно те пия със жадни очи,
нейде по изгрева, в утрото истинско
моята страст те облива в лъчи.
Как те желая... Денят те орисва
мой да си днес, и во веки веков,
думи магически с пръсти изписвам,
тръпно те чакам... Дали си готов?
Тихо да стъпваш в треви и усои,
сам покорен в самодивска любов,
дом да забравиш и всички порои,
всичко човешко от теб извлекат!
После да чакаш в нощта си обречена
моята обич сред луди луни –
щом самодива-жена е обичана,
люлка ти сплита от лунни лъчи.
Дар ти дарувам с последното вричане,
клади разпалвам и в лунния зов
с боси нозе по жаравата тичам –
ще изгоря в самодивска любов.
Йорданка Господинова@всички права запазени
худ. Краси Дойчев
Няма коментари:
Публикуване на коментар