* Поезия, Пусия на герана от Нели Господинова

НЕЛИ  ГОСПОДИНОВА

Пусия на герана

Хей, момко!

В приказките чувам, че те бива,

и никнеш дето никой те не сее.

Обувките навярно ти убиват -

до мене да се доближиш не смееш.

Как гледаш ме с очите на ловеца!...

Как мериш разстояния и криви!...

И целиш се - мишена за стрелеца съм явно.

Гледам, много май те бива!...

Със менците подрънквам от зарана -

да ги напиеш само смелост трябва.

Побързай... път ме чака, не остана...

Не се цели, а китката ми грабвай...

Кобилицата тегне рано-рано.

Вода нагазил – жаден ще останеш!

Софрата ти е къшей хляб от лани -

каквото си дробил - това ще хванеш.

Отколе дебна среща на герана

да ме напиеш като луд гидия...

Ех, стана сякаш, май каквато стана -

краката си ще взема да измия,

че гледането всеки май го знае.

С очите си поне да се напиеш.

Гончията изобщо се не мае.

Дано до утре смелост да добиеш.


Нели Господинова@всички права запазени
худ. Краси Дойчев