Скилидка,
две, три... Глава, две, три… Плитка чесън.
Виси на пирон на стената в ресторант в битов стил. Поставена е там да пази от зли духове, лоши думи и неприятелски поглед.
А наоколо се вихри купон, хората посрещат Новата година с танци и чаши вино. Празникът е традиционен, но носи отпечатъка на съвремието. Дори червените тъкани покривки на масите не могат да върнат миналото. Музиката, която се стреми да определя настроението, е основно поп. Ястията се опитват да съчетаят в себе си новооткрити вкусове и донесени отдалече продукти. Питиетата носят етикети като скоч, бърбън, водка, ром… И сред тях не намира своето място дори една скилидка чесън…
Но плитката виси там на стената, за да напомня… за скрития блясък на естествената украса и за мекото послание, идващо от сърцевината. Разказва за усета към всеки детайл, скрит в душата на дедите ни, внесли красота дори в тази… обикновена плитка чесън.
Виси на пирон на стената в ресторант в битов стил. Поставена е там да пази от зли духове, лоши думи и неприятелски поглед.
А наоколо се вихри купон, хората посрещат Новата година с танци и чаши вино. Празникът е традиционен, но носи отпечатъка на съвремието. Дори червените тъкани покривки на масите не могат да върнат миналото. Музиката, която се стреми да определя настроението, е основно поп. Ястията се опитват да съчетаят в себе си новооткрити вкусове и донесени отдалече продукти. Питиетата носят етикети като скоч, бърбън, водка, ром… И сред тях не намира своето място дори една скилидка чесън…
Но плитката виси там на стената, за да напомня… за скрития блясък на естествената украса и за мекото послание, идващо от сърцевината. Разказва за усета към всеки детайл, скрит в душата на дедите ни, внесли красота дори в тази… обикновена плитка чесън.
Часовникът
отброява 12-ия час. Настъпва Новата година. Вдигат се тостове, навън се чуват
гърмежи, салонът се изпълва с искри огън и пръски шампанско, което, макар и с
произход съвсем не от далечна Франция, се опитва да внесе тънкото и с това
чуждо усещане за уникалност на случващото се.
И
тогава отново се чува традиционното… дунавско хоро. То увлича всички, които
досега са се носели във вихрения танц на последната денс икона…, както и
седящите по масите. Ръка за ръка, такт след такт… се понасят навън, за да
почетат началото и на тази Нова година.
А
в салона остава да виси може би незабелязана от някои плитката чесън, която
бди. И напомня за това, че има кой да пази. И ще остане и след този шумен
празник, и след тези разтуптени сърца. Които и в
миналото и настоящето и в бъдещето ще си приличат. Само времето и музиката ще
са различни. Но каквото и да се случи с тях, там на стената от скромния пирон
ще виси плитка с чесън.
С глава. Две, три... Със скилидка. Две, три...
Васка Грудева @ всички права запазени