* Поезия, Весталка от Йорданка Господинова

   Весталка

   Тежки калдъръми, необходени,

   глъхнещ стон на стъпки уморени,

   дебри и усои, непребродени,

   в дъх на жажда, бурно притаени.

   Устни недолюбени... целувани,

   крадешком, насън по тъмна доба,

   длани недокоснати, милувани

   плахо и потайно в зла прокоба.

   Обич грешна, крита и отричана,

    но желана като първа глътка.

   Мъж, омаян от жена обичана –

   стон, дочут след самодивска стъпка.                                       

                                                Спри, Весталке! Не обсебвай нощите!

                                                Не подпалвай с огъня си дните!

                                                Грешките, не ни показвай – тежки са,

                                                не танцувай с вятъра в очите.                                           

                                                Че любов, която толкоз пъти

                                                е възкръсвала от пепелища,

                                                слънцето ще призове в съня си,

                                                розите ще стъкне на огнище.                                         

                                                После пак отново ще пребъде,

                                                щом след огън жадно оцелее...

                                                Спри, Весталке! И в дъжда пороен

                                                любовта ни вечно ще живее.

Йорданка Господинова @ всички права запазени

художник Красимир Дойчев

* Поезия, Еремия от Йорданка Господинова

Йорданка Господинова

Еремия

Днес ще отворя рано призори,

прозорците и двора ще измия

и гост ще чакам до сами врати,

че змейски ден е – иде Еремия.

Да мине като слънце в моя дом

и в двора със цветята, сред лехите.

Овчарю, прибери стадата в дам –

днес гоним змейове и зли змеици.

Измий се, дрехи нови облечи

и празника ни с песен да прославим,

за здраве нека гайдата ручи –

от болести и зло да се избавим.

А слънцето, огряло над света,

ще пусне сто лъчи, ще стори люлка –

годината ни нека е добра

и плодовита като млада булка.

Йорданка Господинова@всички права запазени

худ. Краси Дойчев

* Поезия, Самодивска обич от Йорданка Господинова

Йорданка Господинова

Самодивска обич

Гръм да удари потайното вричане,

клади разпалих за него в нощта.

Лудо, едно самодивско обичане,

бурно вселява във мен любовта.

С поглед разкъсвам небето неистово,

жадно те пия със жадни очи,

нейде по изгрева, в утрото истинско

моята страст те облива в лъчи.

Как те желая... Денят те орисва

мой да си днес, и во веки веков,

думи магически с пръсти изписвам,

тръпно те чакам... Дали си готов?

Тихо да стъпваш в треви и усои,

сам покорен в самодивска любов,

дом да забравиш и всички порои,

всичко човешко от теб извлекат!

После да чакаш в нощта си обречена

моята обич сред луди луни –

щом самодива-жена е обичана,

люлка ти сплита от лунни лъчи.

Дар ти дарувам с последното вричане,

клади разпалвам и в лунния зов

с боси нозе по жаравата тичам –

ще изгоря в самодивска любов.

Йорданка Господинова@всички права запазени

худ. Краси Дойчев

* Поезия, Теменужен изгрев от Йорданка Господинова

Йорданка Господинова

Теменужен изгрев

На съмване, по теменужни изгреви,

сред бялата омара в утринта,

две самодивски длани непоискани

те мамят в тилилейската гора.

Че е дошло нечуто и неписано,

невярно време в самодивски стан –

по изгрев пак е време за орисване...

Събличаме нощта без капка свян.

Ти, стъпките ми мокри от росата,

последвай вдън вековната гора –

ще те измия в лековити кладенци

и ще наръся с изворна вода.

А там, в усои скрити и потайни,

за нас ще пеят чанове в нощта.

И любовта ни нека е омайна –

да я люлее лудо утринта.

Йорданка Господинова@всички права запазени

худ. Краси Дойчев

* Поезия, Прераждане от Йорданка Господинова

Йорданка Господинова

Прераждане

И след седем несретни живота,

и след толкова пъти прераждане,

ще те търся и в рая, и в ада

твоя сянка и обич за вграждане.

В тъмна нощ, сред студени потайности,

ще рисувам очите ти в менe,

всеки тътен от клади и крайности

ще кръщава светът ми без време.

Дързък вятър с крилете на лебеди –

с нежен порив при мен ще те връща.

Ще те търся по стръмните хребети,

ще те следвам в гори и стърнища.

В тъмни доби все теб ще сънувам,

закопняла за бликащи кладенци,

с облак свъсен дъга ще рисувам,

с хляб ще храня набожните странници…

Седем тежки шамии ще сложа,

седем чана ще пеят в полето,

седем стомни вода ще ти нося –

седми път щом удари сърцето.

Седем кръгли луни ще изгреят,

седем думи за мен да отмериш

даже седем петли ще пропеят –

само пътя до мен да намериш.

Йорданка Господинова@всички права запазени

худ. Краси Дойчев